Прострелян коварно. Отсъдиха-паднал.
Затвориха Ангел в човешкият ад.
Лекуван с Господ- по три хапчета дневно,
сред стотици камбани, тихо стенещи там.
Бе, като себеподобен сред дехуманизирани.
Един луд като тях, но ужасно тих.
Пуснаха го. Сред пътища непроходими
...като лебед да кацне върху земя.
Не бяха дяволи, ни Господ, а преродиха Ангела в човек.
Написаха ѝ стриктно правилата:
,,Креативност, изхвърляй в крайна нужда непотребното,,
... и това бе първото... на което се отдаде той докрай.
бе толкова усърден, чак препълни своят дом.
Дори в изгоряла клечка от кибрит виждаше смисъл.
Съседите , едва не полудели- звънят до полицията...
виждайки как от хора прелива кофата му
за боклук.
© Станислав Русев Все права защищены
"Тоз който падне по склона,
той не умира,
че мъртвото тяло ще стане стъпало -
по него ще мине безкрайна колона!"
Поздрав на фона на неделния ден!