Feb 26, 2006, 11:21 PM
"Сред тишината"
Веднъж ме погледни-
и ще политна!
Веднъж наистина ме пожелай!
Не знаеш колко малко ми е нужно
да забравя смърт,сълза и край.
Веднъж ме притисни до теб и тихо!
Нищичко не казвай след това.
Няма по-голямо щастие когато-
тишината шепне всичките слова.
и ще политна!
Веднъж наистина ме пожелай!
Не знаеш колко малко ми е нужно
да забравя смърт,сълза и край.
Веднъж ме притисни до теб и тихо!
Нищичко не казвай след това.
Няма по-голямо щастие когато-
тишината шепне всичките слова.
© Вероника Маринова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
тишината да шепне ...наистина е прекрасно ..
|6| -
Хубаво е!Хареса ми,но защо заглавията са ти в кавички?
-
Много нежен стих... Хареса ми и на мен!
-
Браво и тук!
-
много ми харесасупер е!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
