Nov 18, 2014, 12:34 PM

Среднощен гост 

  Poetry » Love
654 0 4

Среднощен гост

 

 

Среднощен гост почука на вратата

и някакъв размазан силует

прошепна: „Аз съм Самотата -

твой спътник ще съм занапред!

 

Не я очаквай! Няма да се върне -

отдавна е в прегръдките на друг,

от неговите ласки тя ще стене,

а ти ще си останеш бивш съпруг.

 

Той момък е на нейните години,

а ти за нея вече си старик!

Самотен призрак в спомени-руини,

във гърлото стаил сподавен вик!

 

Напразно със любов си я обграждал,

напразно над съня й ти си бдял,

напразно буен огън си подклаждал,

на него твой заместник се е грял!

 

Недей да страдаш – тя не заслужава!

Фалшиви чувствата й са били!

От днес нататък ще те придружавам

и болката със тебе ще делим!”

 

 

Любомир Попов

© Любомир Попов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ми хареса твоя стих, Любо!
    Стихът навява тъга, но иначе е
    хубав, докосващ, разбираем!
    Желая ти вместо Самота на твоята врата
    да почука отново Радостта!
  • Много ми хареса!
  • Благодаря ти от сърце "Щура омайнице"! Понякога една добра дума е безценна! Трогна ме!
  • Хубаво пишеш, Любо, изстрадано, човешко, без натруфеност. Емоцията е истинска и просто влиза в четящия. Такава поезия обичам. На всичкото отгоре си и безупречно ритмичен.
Random works
: ??:??