Среднощен гост
Среднощен гост
Среднощен гост почука на вратата
и някакъв размазан силует
прошепна: „Аз съм Самотата -
твой спътник ще съм занапред!
Не я очаквай! Няма да се върне -
отдавна е в прегръдките на друг,
от неговите ласки тя ще стене,
а ти ще си останеш бивш съпруг.
Той момък е на нейните години,
а ти за нея вече си старик!
Самотен призрак в спомени-руини,
във гърлото стаил сподавен вик!
Напразно със любов си я обграждал,
напразно над съня й ти си бдял,
напразно буен огън си подклаждал,
на него твой заместник се е грял!
Недей да страдаш – тя не заслужава!
Фалшиви чувствата й са били!
От днес нататък ще те придружавам
и болката със тебе ще делим!”
Любомир Попов
© Любомир Попов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Много ми хареса!
-
Благодаря ти от сърце "Щура омайнице"! Понякога една добра дума е безценна! Трогна ме!
-
Хубаво пишеш, Любо, изстрадано, човешко, без натруфеност. Емоцията е истинска и просто влиза в четящия. Такава поезия обичам. На всичкото отгоре си и безупречно ритмичен.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Стихът навява тъга, но иначе е
хубав, докосващ, разбираем!
Желая ти вместо Самота на твоята врата
да почука отново Радостта!