Мислено със тебе разговарям,
а сънят ми бяга от очите.
Търся те, прозореца отварям,
в шепота възвишен на звездите.
Болката в съня виси на косъм,
чезнат думи, вятър ги огъва.
На самотен бряг пристъпвам боса,
виждам, как във времето потъвам.
Самота не е добър съветник,
който да му пука за живота ми.
Аз вървя, самотна като клетник,
раздробена на безбройни атоми. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up