Среднощна съм - за утрото не мисля.
Със совите... по тъмно преговарям.
И виждам как луни звездите раждат.
От изгрева... очите си затварям.
Среднощна съм, а колко съм проклета.
Та бялото нима да не е черно?
Пропих дори (какво като повръщам?)
Превърнах всичко дневно във вечерно.
Среднощна съм - дори не ми и пука.
От гордост се научих на пълзене.
Подушва ме кварталната ни кучка,
съвсем ми ходи стойка - "На колЕне" ...