16.05.2007 г., 10:39 ч.
СРЕДНОЩНА
1122
0
23
Среднощна съм - за утрото не мисля.
Със совите... по тъмно преговарям.
И виждам как луни звездите раждат.
От изгрева... очите си затварям.
Среднощна съм, а колко съм проклета.
Та бялото нима да не е черно?
Пропих дори (какво като повръщам?)
Превърнах всичко дневно във вечерно.
Среднощна съм - дори не ми и пука.
От гордост се научих на пълзене.
Подушва ме кварталната ни кучка,
съвсем ми ходи стойка - "На колЕне" ...
Със совите... по тъмно преговарям.
И виждам как луни звездите раждат.
От изгрева... очите си затварям.
Среднощна съм, а колко съм проклета.
Та бялото нима да не е черно?
Пропих дори (какво като повръщам?)
Превърнах всичко дневно във вечерно.
Среднощна съм - дори не ми и пука.
От гордост се научих на пълзене.
Подушва ме кварталната ни кучка,
съвсем ми ходи стойка - "На колЕне" ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Кремена Стоева Всички права запазени
Предложения
-
-
Как ухае на дюли живота и все още е синьо-зелен, вкус на лято и есенна болка, сладка круша сред двор...
-
Земята се насели от обидени. Земята беше вече тясна къща. А Бог опита да размекне глината с потоп, о...
-
Тя носи болка и лекува рани. При всеки спира в неочакван час. Красива е, от всекиго желана. (Под тоз...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
