16.05.2007 г., 10:39 ч.  

СРЕДНОЩНА 

  Поезия
1054 0 23

Среднощна съм - за утрото не мисля.
Със совите... по тъмно преговарям.
И виждам как луни звездите раждат.
От изгрева... очите си затварям.
Среднощна съм, а колко съм проклета.
Та бялото нима да не е черно?
Пропих дори (какво като повръщам?)
Превърнах всичко дневно във вечерно.
Среднощна съм - дори не ми и пука.
От гордост се научих на пълзене.
Подушва ме кварталната ни кучка,
съвсем ми ходи стойка - "На колЕне"
Среднощна съм, а май съм и безлична.
Остана само свещ да си припалвам.
 Душата ми - съвсем шизофренична.

 

Аз... не със теб... със луди разговарям!

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??