В очите ми единствено блести целта,
светеща като луната през нощта.
В сърцето ми пламъкът яростен и бурен гори,
надежди, болка, радост. . . Всичко запалѝ!
Ръцете ми, белязани от тежки времена,
се издигат към безкрайните небеса.
Нозете ми подскачат като бутала на двигател.
Ушите ми пищят като счупен радиопредавател.
Костите ми изпукват както дърво в тишина,
готов съм да отплатя за нанесената синина.
И гледам от далече Лукавия стои,
поредното изкушение за мене крои. ...