В очите ми единствено блести целта,
светеща като луната през нощта.
В сърцето ми пламъкът яростен и бурен гори,
надежди, болка, радост. . . Всичко запалѝ!
Ръцете ми, белязани от тежки времена,
се издигат към безкрайните небеса.
Нозете ми подскачат като бутала на двигател.
Ушите ми пищят като счупен радиопредавател.
Костите ми изпукват както дърво в тишина,
готов съм да отплатя за нанесената синина.

И гледам от далече Лукавия стои,
поредното изкушение за мене крои.
От Тебе, Господи, иска да ме отдалечи,
защото знае, че в друго няма да победи.
Стой с мен, че е опасен и ме мрази,
моля Те, прати ми и ангели за стражи!
Постоянно гледа как да ме хване във плен.
О, синовете ми ще знаят какво той стори в Едем!
Боже, на каква борба трябва да се подложа!
Враг е дори и собствената ми кожа!

Дръж ме да не падна, че съм тежък!
Дръж ме да се не срина, че съм крехък!
Дръж ръката ми, за да нанеса удар!
Дръж главата ми, за да бъда мъдър!
Помогни ми да се измъкна от тази участ бледа,
дай ми силата, за да донеса победа!