Среднощна среща

Sep 12, 2019, 10:35 AM

Poetry

560 0 1

Това небе над мен,
което ме зове,
таз земя под мен,
която тъй ме иска,
тази нощ пред мен,
като опнато въже
и таз душа във мен,
където самотата плиска...
Тъй прикован на своя кръст
вися разпнат и безтегловен,
не Христос, а човек от пръст,
смъртен, временен, фриволен. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Среднощна среща

Want to read more?

Random works