Среднощна среща

12 sept 2019, 10:35

Poesía

565 0 1

Това небе над мен,
което ме зове,
таз земя под мен,
която тъй ме иска,
тази нощ пред мен,
като опнато въже
и таз душа във мен,
където самотата плиска...
Тъй прикован на своя кръст
вися разпнат и безтегловен,
не Христос, а човек от пръст,
смъртен, временен, фриволен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Среднощна среща

Искате да прочетете повече?

Propuestas