sun66 (Без име Анонимна)
16 4
Dec 26, 2007, 3:30 PM

Среднощни размисли 

  Poetry » Love
890 0 5

Преди време рисувах красиво,

ала и този талант затри се,

сега без четка си служа и с думи

окалвам пейзажи.

Рисувам ги тъжни и мрачни,

с шепот и много самотни,

въображаеми сенки надничат

в тъмните кътове нощни.

Надничат и спомени в мене за

моменти на заедност, за обич...

когато силно притисках,

прегръщах с вечност и плачех,

че мигът се изплъзва - дели ни,

че мигът е до време -

топи се - като късче лед -

порази ни...

© Без име Анонимна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Добре дошла!
    Миг - това е той!
  • с много хубав стих идваш...
    добре дошла ...и рисувай с думи,
    защото го можеш. с обич за теб.
  • Хареса ми!
    Който си го може,го може!
    Не спирай!
  • Отново ще рисуваш пейзажни красоти!
    Талант не се затрива! Със думи украси
    платното бяло, и времето ще полети!
    Картините рисувай със нежна топлина!
    Сега с усмивка казвам: Добре си ни дошла!
  • Добре дошла...
Random works
: ??:??