26.12.2007 г., 15:30 ч.

Среднощни размисли 

  Поезия » Любовна
990 0 5
Преди време рисувах красиво,
ала и този талант затри се,
сега без четка си служа и с думи
окалвам пейзажи.
Рисувам ги тъжни и мрачни,
с шепот и много самотни,
въображаеми сенки надничат
в тъмните кътове нощни.
Надничат и спомени в мене за
моменти на заедност, за обич...
когато силно притисках,
прегръщах с вечност и плачех, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Без име Анонимна Всички права запазени

Предложения
: ??:??