temenujka62 (Теменужка Маринова)
164 270
Aug 8, 2008, 8:06 PM

Среднощно 

  Poetry » Love
687 0 7
СРЕДНОЩНО

Присядам на ръба на своето безсъние.
В косата ми нощта заплита черни пръсти.
И Месецът се скри... Кога ще се разсъмне?
Дали деня ще може отровата да пръсне?!

Сърцето я прие. Душата я погълна.
Изстива мисълта, че може да те имам.
И времето да спре, пак няма да се върна.
Полека от света без тебе ще си ида.


© Теменужка Маринова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??