8 авг. 2008 г., 20:06

Среднощно 

  Поэзия » Любовная
641 0 7
СРЕДНОЩНО

Присядам на ръба на своето безсъние.
В косата ми нощта заплита черни пръсти.
И Месецът се скри... Кога ще се разсъмне?
Дали деня ще може отровата да пръсне?!

Сърцето я прие. Душата я погълна.
Изстива мисълта, че може да те имам.
И времето да спре, пак няма да се върна.
Полека от света без тебе ще си ида.



© Теменужка Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??