Oct 24, 2010, 1:47 PM

Среднощно 

  Poetry » Love
762 0 11

На сънищата сред покоя
огряно е лицето ти сега.
А някъде ехтят камбани -
отминало е полунощ едва.

Разстила се над улиците
притаена нечия тъга.
От ласките ù ще опазя
твоята притихнала снага.

Тлее в старата камина
волната ти огнена душа -
като че от теб нощта
отдръпва свойта пелерина.

И нека сред неонова заря
да си бушува вън светът!
От часове наред, аз зная,
претопила си се във смъртта...

С тежкия стоманен мрак
аз ще се слея във едно.
Сбогуваме се за последно
- сякаш никога не е било...

© Александър All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??