Apr 22, 2016, 8:26 AM

"Среднощно" 

  Poetry » Phylosophy
419 0 0
Нагазих с живота си здраво
във локва – не, в блато задачи!
Завих някак, малко накриво
и в тях аз все тлача ли тлача!
Отлитат си дните без намек,
без „здрасти“, без „тръгвам“, без „чао“.
А аз ги, студен като камък,
изпращам след дневния хаос.
Пред мен само купища книги.
Пред мен само цели без цел.
Зад мен пък прозира енигма,
която съм уж изживял. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдан Вълков All rights reserved.

Random works
: ??:??