May 30, 2010, 9:55 PM
Среднощно кафе
Седя във мрака, насаме със римите.
А тишината е по-лека от парфе.
Светлината на свещта... ранима е.
Сама съм. Със среднощното кафе.
Валят в очите прецъфтели истини,
кафена мъдрост и канелена тъга.
Дали реалност е или измислица,
но цялата съм мокра от дъжда!
Запалвам ритъма. Не ме интересува.
Нацепвам римите като с сатър.
Димът на нощното кафе рисува
две фигури с един... чадър.
А тишината е по-лека от парфе.
Светлината на свещта... ранима е.
Сама съм. Със среднощното кафе.
Валят в очите прецъфтели истини,
кафена мъдрост и канелена тъга.
Дали реалност е или измислица,
но цялата съм мокра от дъжда!
Запалвам ритъма. Не ме интересува.
Нацепвам римите като с сатър.
Димът на нощното кафе рисува
две фигури с един... чадър.
© Елена Биларева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Страхотен стих! Много нежен
-
Благодаря за страхотния разтапящ стих!
-
страхотен стих...благодаря за огромното удоволствие...6+
-
Хареса ми!
-
Благодаря, Ивон!
Благодаря, andrina_mark!
Радвам се, че прочетохте! -
Да, хубаво е!
Поздрави, Елена!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
