Седя във мрака, насаме със римите.
А тишината е по-лека от парфе.
Светлината на свещта... ранима е.
Сама съм. Със среднощното кафе.
Валят в очите прецъфтели истини,
кафена мъдрост и канелена тъга.
Дали реалност е или измислица,
но цялата съм мокра от дъжда!
Запалвам ритъма. Не ме интересува.
Нацепвам римите като с сатър.
Димът на нощното кафе рисува
две фигури с един... чадър.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация