Aug 7, 2011, 10:14 PM

Среща 

  Poetry
712 0 2


  Аз те гледам - усмихната и тиха,
  а в мене бездна зее като ад,
  ... тръпки в кожата се впиха
  от внезапно лъхнал хлад...
  Надолу гледам и ми е дълбоко,
  назад поглеждам - пътят чезне -
  и скачам отвисоко,
  а подир мене ще ли някой слезне?
  В тази същата минута,
  когато падам и те гледам,
  усмихвам се и гина,
  ти такава ли ме виждаш:
  възправена над бездна, умираща любима?

© Мария Панкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??