7.08.2011 г., 22:14 ч.

Среща 

  Поезия
711 0 2


  Аз те гледам - усмихната и тиха,
  а в мене бездна зее като ад,
  ... тръпки в кожата се впиха
  от внезапно лъхнал хлад...
  Надолу гледам и ми е дълбоко,
  назад поглеждам - пътят чезне -
  и скачам отвисоко,
  а подир мене ще ли някой слезне?
  В тази същата минута,
  когато падам и те гледам,
  усмихвам се и гина,
  ти такава ли ме виждаш:
  възправена над бездна, умираща любима?

© Мария Панкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??