Здравей! Радвам се да те видя.
Или всъщност... излъгах, прости.
Истината е, че не искам да те обидя,
а всичко друго са куп лъжи.
Какво те води тук, толкоз време мина, как си, кажи?
Аз ли? Добре съм, добре съм, но... както и да е, разкажи.
Изглеждам ти унила ли? - Ами! Не, не е така.
Познаваш ме, да - пак излъгах. Ти позна.
Меланхолия обзела ме е, безразличен е за мен света.
Не бях такава казваш - да. Не бях, но ето ме - унила, уморена и сама.
Помниш моят свят, нали? Сега го няма, останаха от него само руини.
Защо така? Не знам. Не знам. Тежко ми стана да го нося сама. ...