27 feb 2010, 19:28

Среща 

  Poesía
590 1 1
Здравей! Радвам се да те видя.
Или всъщност... излъгах, прости.
Истината е, че не искам да те обидя,
а всичко друго са куп лъжи.
Какво те води тук, толкоз време мина, как си, кажи?
Аз ли? Добре съм, добре съм, но... както и да е, разкажи.
Изглеждам ти унила ли? - Ами! Не, не е така.
Познаваш ме, да - пак излъгах. Ти позна.
Меланхолия обзела ме е, безразличен е за мен света.
Не бях такава казваш - да. Не бях, но ето ме - унила, уморена и сама.
Помниш моят свят, нали? Сега го няма, останаха от него само руини.
Защо така? Не знам. Не знам. Тежко ми стана да го нося сама. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Кръстева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??