Тъпата болка и острата нужда
срещна животът на кръстопът.
Криви жени. Реагираха остро.
В спора им пламна нечия плът.
Беше пожар, алчен и гладен,
с дълъг, игрив и отровен език.
Син на гнева и по детски наивен
заигра се… Догоря там без вик.
После разнасяше вятърът пепел,
както разнася светът новини.
Дълго полепваха сажди по всеки,
дръзнал по пътя си да върви.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up