Тъпата болка и острата нужда
срещна животът на кръстопът.
Криви жени. Реагираха остро.
В спора им пламна нечия плът.
Беше пожар, алчен и гладен,
с дълъг, игрив и отровен език.
Син на гнева и по детски наивен
заигра се… Догоря там без вик.
После разнасяше вятърът пепел,
както разнася светът новини.
Дълго полепваха сажди по всеки,
дръзнал по пътя си да върви.