От времето на старите романи
със тежки порти, замъци, коне –
аз идвам пак при тебе като спомен
от ария на Жул Масне…
Какво като перонът равнодушен
за кой ли път на гарата мълчи.
В душата ми се гонят Листопади.
И ария от опера звучи!...
Танцуват пак невидими клавиши
и музика вълшебна ме залива!
Небето се притиска до Земята!
И виждам те до мене тъй красива! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up