С душá кънтяща от мечти и спомени
едва пристъпвах...да не оглушея
от стъпките ми в пътища камбанени
във бумерангите на времето.
На всички кръстопътища умирах –
разтърсващи и търсещи, кървящи...
Аз изминавах пътищата им отново
и чисто синьото в очите ми тъмнееше..
Невидима, на ничия земя,
изгубена, вървях без да оставям стъпки
Сърцето ми се бореше до смърт...
Мечтите ми душаха ме до синьо... ...