Среща със себе си

20 мая 2020 г., 15:10

Поэзия » Другая

951 0 2

С душá кънтяща от мечти и спомени

едва пристъпвах...да не оглушея

от стъпките ми в пътища камбанени

във бумерангите на времето.

На всички кръстопътища умирах –

разтърсващи и търсещи, кървящи...

Аз изминавах пътищата им отново

и чисто синьото в очите ми тъмнееше..

Невидима, на ничия земя,

изгубена, вървях без да оставям стъпки

Сърцето ми се бореше до смърт...

Мечтите ми душаха ме до синьо...

Едни и същи рани ме боляха

в едни и същи срещи и раздели

от викове кънтяща, чувах само тишината

И вярвах, че това е пътят ми...

...пред мене

със светлината потъмняла в нея

тя гледаше ме – дълго и невинно...

И натежал във погледа ѝ целият ми свят

се срути след като примигна...