За срещата на слънце и луна,
дочула разказ моята душа,
преминала като рефрен на песен,
и случила се в късна есен.
Споделяли си случки преживяни,
и прашни спомени – свалили от тавана.
Звездите тайно гледали ги в завист,
но скрили зад усмивка своята ненавист.
Като на листът бял в очите им написано,
с какъв живот са били те орисани,
в безмълвен разговор с отворени уста,
с усмивка тъжна гледат над света. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up