22 окт. 2007 г., 22:03

Срещата на... 

  Поэзия
581 0 7

За срещата на слънце и луна,

дочула разказ моята душа,

преминала като рефрен на песен,

и случила се в късна есен.

 

Споделяли си случки преживяни,

и прашни спомени – свалили от тавана.

Звездите тайно гледали ги в завист,

но скрили зад усмивка своята ненавист.

 

Като на листът бял в очите им написано,

с какъв живот са били те орисани,

в безмълвен разговор с отворени уста,

с усмивка тъжна гледат над света.

 

Душата ми преглъща сухи думи.

Като бодли, забиващи се в гласните ми струни.

Прегърнах я, потънахме в мъглата,

дори готови да поемеме вината.

 

Поисках толкоз думи да й кажа...
В този миг света около нас бе маловажен.
Но бях решил
за всичко има време,
не трябва ни за миг да губя всякакви надежди...
Защото мисля си, дори и мълчаливо,
през мен прозират думите неказани...

© Николай Стойчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??