Онези очи вече не ме гледат в нощта...
Не те срещам вече зад ъгъла на душата ми.
Не чувам гласа ти заглъхнал от обстоятелствата.
Не виждам светлината, която да освети самотата...
Спомена единствено съхранявам в паметта.
Той ме крепи в пустошта... няма...!
И искам да изрева... да изкрещя, но не мога...
Не ми отива... не и сега...
Победен без капка гордост,
сринат от илюзията, която нарекох любов.