Сринат от илюзията, наречена любов

2 июл. 2008 г., 19:32

Поэзия » Другая

5.0 (5)

842 0 7

Онези очи вече не ме гледат в нощта...
Не те срещам вече зад ъгъла на душата ми.
Не чувам гласа ти заглъхнал от обстоятелствата.
Не виждам светлината, която да освети самотата...
Спомена единствено съхранявам в паметта.
Той ме крепи в пустошта... няма...!
И искам да изрева... да изкрещя, но не мога...
Не ми отива... не и сега...
Победен без капка гордост,
сринат от илюзията, която нарекох любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

СТО МИГА ОТЧАЯНИЕ
Обустройство

ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...
Стих

Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
В мире снов

По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...

Ещё произведения »