Сродни души

Понякога сме толкова невинни,
искаме, желаем и обичаме,
прегръщаме, целуваме по устните,
непорочно в мигновено тичане.

Устните  с пръст погалваме,
с желание и мисъл пишат стих...
рисуват по лицето и косите ни,
като едно телата ни се сливат.

Очите ни се взират уморени,
под стряхата на миналото време,
с пламъчета за обичане, сплетени
в една спирала... още малко
                         обич да си вземем!

Духовно близо - заедно сме цели,
като пулсиращо  сърце,
което търсих толкова години,
душата сродна - като част от две!