Сродни души
Понякога сме толкова невинни,
искаме, желаем и обичаме,
прегръщаме, целуваме по устните,
непорочно в мигновено тичане.
Устните с пръст погалваме,
с желание и мисъл пишат стих...
рисуват по лицето и косите ни,
като едно телата ни се сливат.
Очите ни се взират уморени,
под стряхата на миналото време,
с пламъчета за обичане, сплетени ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse