Присмех (Ралица Желева)
12 25
Dec 7, 2007, 7:52 AM

Сталактити 

  Poetry » Other
1186 0 4
 

Греди, от чувства утаени,

остро се пречупиха в средата

и уроци чужди, подарени,

отмиха ме отвътре със водата.

 

В мен огромна дупка зее,

аз съм грозна, мрачна пещера

и каквото вътре оцелее

се превръща във вода.

 

Дъждът крилата ми стопява,

а нозете  вече са отмити

и всеки път остатъци спасявам

                от себе си във малки сталактити.

© Ралица Желева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??