Присмех (Ралица Желева)
12 25
Dec 7, 2007, 7:52 AM

Сталактити 

  Poetry » Other
1315 0 4
Греди, от чувства утаени,
остро се пречупиха в средата
и уроци чужди, подарени,
отмиха ме отвътре със водата.
В мен огромна дупка зее,
аз съм грозна, мрачна пещера
и каквото вътре оцелее
се превръща във вода.
Дъждът крилата ми стопява,
а нозете вече са отмити
и всеки път остатъци спасявам
от себе си във малки сталактити.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Желева All rights reserved.

Random works
: ??:??