Сталактити

7.12.2007 г., 7:52 ч.

Поезия » Друга

1314 0 4

Греди, от чувства утаени,
остро се пречупиха в средата
и уроци чужди, подарени,
отмиха ме отвътре със водата.
В мен огромна дупка зее,
аз съм грозна, мрачна пещера
и каквото вътре оцелее
се превръща във вода.
Дъждът крилата ми стопява,
а нозете вече са отмити
и всеки път остатъци спасявам
от себе си във малки сталактити.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сталактити

Искате да прочетете повече?

Предложения