Стар ли съм ...?
Две думи споделих ти само,
от душата си ги аз излях
и съвсем неволно сторих грях -
не се усетих, че съм стар ...
Исках да съм ти хляба /не сухар/,
изпечен от най-узряло жито
и шупливо вино в глътката изпита,
а забравих, че съм стар ...
Исках да съм ти музикален дар,
от изпънати струни поднесен
с последната най-нежна песен,
а не съобразих, че съм стар ...
Исках да разкажа за мойта жар,
но гърлото ми защо се сви,
когато ме подсети със очи,
че за теб съм твърде стар ...?
Боже, какъв пожар ...!
© Валентин Василев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Извини ме, Ели, че толкова прах хвърчи от мен, ама като съм вехтък ...
-
Благодаря ви за милото посрещане на този стих, Бонка, Сан, Силве, Дани, Ани, Манипулирам, Септ, Ели! Душата ми е с вас! Поздрави!
-
Сигурна съм, че знаеш отговора, Вал., и въпросът ти е само един композиционен похват в стиха ти.
Харесах много. -
Стар??? С такава страст в поезията ти по нищо не личи! Кажи й, че ако неволно те е подсетила с очи, то най-вероятно си го изтълкувал грешно...
Има толкова много млади хора с преждевременно и необратимо остаряли души! -
Чудесно е!Младостта е състояние на духа!
-
Ах, Валентин...Любовта не пита, годините нямат значение... Душата Валентин, Душата...
-
НЕ, не си стар,а отлежало, тръпчиво, опияняващо вино!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
от изпънати струни поднесен,
с последната най-нежна песен...
Прекрасно!