Две думи споделих ти само,
от душата си ги аз излях
и съвсем неволно сторих грях -
не се усетих, че съм стар ...
Исках да съм ти хляба /не сухар/,
изпечен от най-узряло жито
и шупливо вино в глътката изпита,
а забравих, че съм стар ...
Исках да съм ти музикален дар,
от изпънати струни поднесен
с последната най-нежна песен,
а не съобразих, че съм стар ... ...