Сълзите бавно се стичат по лицето ми,
не искам повече да тупти сърцето ми.

Не искам повече да викам твоето име,
не е честно, Господи, моля те, вземи ме.

Разкъсай душата ми, точно както тя направи,
нищо вече няма смисъл, тя отдавна ме забрави.

Зарови в миналото всичко наше общо,

дали някога ме е обичала изобщо?

Дали напразно толко много я обичах 
и всеки ден във вярност и се вричах.

Защо така се влюбих до полуда,
истина ли бе, или пък заблуда...

Невъзможно е да проумея, че това е реално,

в един момент всичко беше идеално.

Но очевидно нейната любов не заслужавам,

казвам край на всичко и нагоре продължавам.