Сълзите бавно се стичат по лицето ми,
не искам повече да тупти сърцето ми.
Не искам повече да викам твоето име,
не е честно, Господи, моля те, вземи ме.
Разкъсай душата ми, точно както тя направи,
нищо вече няма смисъл, тя отдавна ме забрави.
Зарови в миналото всичко наше общо,
дали някога ме е обичала изобщо?
Дали напразно толко много я обичах
и всеки ден във вярност и се вричах.
Защо така се влюбих до полуда,
истина ли бе, или пък заблуда... ...