рокерче666 (Богдана Маринова)
267 224
Nov 5, 2011, 11:58 AM

Старата китара 

  Poetry
416 0 2

Аз съм китара

със скъсани струни,

толкова стара -

блусът в душата потъва...

 

Захвърлена в мазето,

в тъмния ъгъл,

мястото, което

за слънцето е недостъпно.

 

Времето облече ме в прах,

паяците се разхождаха безпирно,

тяхно кръстовище бях -

търпях и стоях толкова мирно.

 

Мишките грозни и сиви

гризяха ме, точеха зъби

и купонясваха диво

                                 върху ми.

 

 

Аз съм само дърво -

забравена стара китара

и незнайно защо

животът ме прекара.

 

Облечена в прах

и вечност смъртна,

търся спасение, бряг -

за мен недостъпни.                         

© Богдана Маринова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??