Аз съм китара
със скъсани струни,
толкова стара -
блусът в душата потъва...
Захвърлена в мазето,
в тъмния ъгъл,
мястото, което
за слънцето е недостъпно.
Времето облече ме в прах,
паяците се разхождаха безпирно,
тяхно кръстовище бях -
търпях и стоях толкова мирно. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up