5 нояб. 2011 г., 11:58

Старата китара 

  Поэзия
458 0 2
Аз съм китара
със скъсани струни,
толкова стара -
блусът в душата потъва...
Захвърлена в мазето,
в тъмния ъгъл,
мястото, което
за слънцето е недостъпно.
Времето облече ме в прах,
паяците се разхождаха безпирно,
тяхно кръстовище бях -
търпях и стоях толкова мирно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Маринова Все права защищены

Предложения
: ??:??