Dec 9, 2010, 8:33 PM

Старата къща 

  Poetry » Other
472 0 1

 

                      Старата  къща

 

 

     Тя  е още там, сред дъбове зелени

    - руина  във времето,  забравена и пуста,

     с  очертания неясни от листата изкривени.

     Навред трева, не личи къде е пруста.

 

 

     Хората ги няма. Минаха  векове...

     Но камъкът стои с необяснимо постоянство,

     стоплен някога от детски  гласове

     не приема друга форма и пространство.

 

 

 

© Запрян Колев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??