9.12.2010 г., 20:33 ч.

Старата къща 

  Поезия » Друга
469 0 1

 

                      Старата  къща

 

 

     Тя  е още там, сред дъбове зелени

    - руина  във времето,  забравена и пуста,

     с  очертания неясни от листата изкривени.

     Навред трева, не личи къде е пруста.

 

 

     Хората ги няма. Минаха  векове...

     Но камъкът стои с необяснимо постоянство,

     стоплен някога от детски  гласове

     не приема друга форма и пространство.

 

 

 

© Запрян Колев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??