СТАРЧЕТО С ДИМЯЩАТА ЛУЛА

Времето взе да ми стига за всичко,

спрях да го впрягам с безплътни юзди –

станах за всички досадният чичко,

който на пейката в парка седи,

дремнал със вчерашен вестник на скута,

скътал в торбето си хляб за из път,

спрях да броя всяка своя минута –

светло провождам деня си отвъд,

в секънд хенд риза и шапка, сетренце,

нявга изискано – в цвят резеда,

днес Варна всъде ми хлопва кепенци! –

сякаш съм хванал две педи ръжда,

но не отписвайте още дъртака! –

той ще почерпи девойка с локум,

ще съпроводи със бебчето в мрака

някоя майка по верния друм,

може с три бирички да ви почерпи,

нищо, че няма за пенсия стаж –

беше от най-работливите шерпи,

ала върхът си остана мираж,

туй беше смешното, всъщност, във вица –

никой не го озапти във юзди...

Своя живот – кръгче дим от лулица,

старчето в парка на припек кади.