СТАРЧЕТО С ДИМЯЩАТА ЛУЛА
Времето взе да ми стига за всичко,
спрях да го впрягам с безплътни юзди –
станах за всички досадният чичко,
който на пейката в парка седи,
дремнал със вчерашен вестник на скута,
скътал в торбето си хляб за из път,
спрях да броя всяка своя минута –
светло провождам деня си отвъд,
в секънд хенд риза и шапка, сетренце,
нявга изискано – в цвят резеда,
днес Варна всъде ми хлопва кепенци! –
сякаш съм хванал две педи ръжда,
но не отписвайте още дъртака! –
той ще почерпи девойка с локум,
ще съпроводи със бебчето в мрака
някоя майка по верния друм,
може с три бирички да ви почерпи,
нищо, че няма за пенсия стаж –
беше от най-работливите шерпи,
ала върхът си остана мираж,
туй беше смешното, всъщност, във вица –
никой не го озапти във юзди...
Своя живот – кръгче дим от лулица,
старчето в парка на припек кади.
© Валери Станков Все права защищены