Aug 28, 2011, 1:53 PM

Старецът и надеждата 

  Poetry » Other
957 0 17
Не спря да я мечтаеш. Не миряса.
Ръцете ти са станали на корени,
снагата ти е суха, като пясък,
а мислите ти още крият спомена
за нея - като зрънце бисер в мида,
като светулка в мрака полунощен.
Така и не прие, че си отиде.
Какъв човек си, че я чакаш още?
Кой чака цял живот едно несбъдване,
кой може цял живот да носи болка?
Когато някой тръгне към отвъдното,
остават само белези. И толкова. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Random works
: ??:??