hristam (Христина Мачикян)
531 928
28.08.2011 г., 13:53 ч.

Старецът и надеждата 

  Поезия » Друга
924 0 17

Не спря да я мечтаеш. Не миряса.
Ръцете ти са станали на корени,
снагата ти е суха, като пясък,
а мислите ти още крият спомена

за нея - като  зрънце бисер в мида,
като светулка в мрака полунощен.
Така и не прие, че си отиде.
Какъв човек си, че я чакаш още?

Кой чака цял живот едно несбъдване,
кой  може цял живот да носи болка?
Когато някой тръгне към отвъдното,
остават само белези. И толкова.

А ти стоиш като скала на кея,
обрулена от бурите на времето.
Не бързаш  да отидеш сам при нея,
а вярваш, че сама ще те намери.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??