Старите ни вещи непотребни,
захвърлени на прашния таван,
заедно със спомените бледни…
знаят те какво е да си сам.
Изгубените копчета в прахта,
забравени завинаги в боклука,
незапомнените хиляди неща,
чувстват те, което чувствам тука.
Чувствам тук в сърцето празнота,
какво сърце? То веч’ не си прилича.
Такава бе горчивата цена -
и аз платих, да мога да обичам.