Столетник беше. Виждаше се ясно -
на две превит, от бръчки набразден.
И пееше. Тревожно, полугласно.
Когато спря, попитах го смутен:
"Не си ли срещал щастие, човече,
та толкова си мрачен и убог?
Или си решил от утре вече
да вярваш не в лукавия, а в Бог?
Не са ли те обичали жените,
които си познавал досега,
та толкова дълбоки са следите
на спящата в очите ти тъга? ...